Тест за кортизол у дома

Кортизолът е основен стероиден хормон, произвеждан от надбъбречните жлези, който играе важна роля в регулирането на метаболизма, имунната система и различни физиологични функции, включително кръвното налягане и циркадния ритъм на съня и будуването. Наричан също така „хормон на стреса“, кортизолът е от съществено значение за реакцията на организма към стресови ситуации. Изследването на нивата на кортизол е от голямо значение при съмнения за проблеми с надбъбречните жлези, свързани със стрес разстройства, синдром на Кушинг (прекомерно количество кортизол) или болест на Адисон (недостатъчно количество кортизол). В това изчерпателно ръководство ще разгледаме симптомите на нисък кортизол, какво означава ниският кортизол за здравето, как можете да направите тест за кортизол у дома, значението на кръвния тест за кортизол и ACTH, както и как се лекува ниският кортизол.

Какви са симптомите на нисък кортизол?

Ниските нива на кортизол, известни също като надбъбречна недостатъчност или хипокортизолизъм, могат да доведат до редица симптоми в зависимост от тежестта на състоянието и основната причина. Разпознаването на тези симптоми е от съществено значение за ранната диагностика и управление на проблема. Сред най-често срещаните симптоми на нисък кортизол са:

Хронична умора и мускулна слабост: Едни от най-изразените симптоми на нисък кортизол са постоянната умора, която не намалява дори след почивка. Кортизолът подпомага организма да поддържа енергийни нива, и липсата му ограничава способността на тялото да произвежда и използва енергия.
Необяснима загуба на тегло: Внезапното отслабване без явна причина може да е знак за нисък кортизол, тъй като този хормон регулира апетита и метаболизма.
Ниско кръвно налягане: Хората с ниски нива на кортизол често страдат от ниско кръвно налягане, което може да предизвика световъртеж или припадъци, особено при внезапно ставане (ортостатична хипотония).
Мускулни и ставни болки: Кортизолът има противовъзпалителни свойства, и липсата му може да доведе до мускулни и ставни болки, защото тялото става по-малко способно да се справя с възпалението.
Хипогликемия (ниска кръвна захар): Кортизолът играе ключова роля в регулирането на нивата на глюкоза в кръвта, като стимулира глюконеогенезата в черния дроб. Липсата му може да доведе до хипогликемия, чиито симптоми включват треперене, объркване, прекомерно потене и припадъци.
Промени в настроението: Ниският кортизол може да повлияе на психичното здраве, предизвиквайки симптоми като депресия, раздразнителност или апатия. Много хора с надбъбречна недостатъчност изпитват също така и тревожност.
Хиперпигментация на кожата: При някои хора с надбъбречна недостатъчност могат да се появят тъмни петна по кожата, особено върху белези, кожни гънки и зони, изложени на слънце. Това се дължи на повишеното производство на адренокортикотропен хормон (ACTH), който стимулира производството на меланин.
Храносмилателни проблеми: Гадене, повръщане, диария и болки в корема са често срещани симптоми на храносмилателната система, свързани с ниски нива на кортизол. Кортизолът регулира много функции на храносмилането, така че липсата му води до нарушения в тези процеси.
Силно желание за солени храни: Кортизолът участва в регулирането на баланса на натрий и калий в организма. Ниското ниво на кортизол може да доведе до електролитни дисбаланси, което провокира силно желание за солени храни.
Намалена способност за справяне със стреса: Кортизолът е известен като "хормон на стреса", защото помага на организма да реагира на стресови ситуации. Без достатъчно количество кортизол дори малки стресови фактори могат да предизвикат екстремна умора, объркване и общо влошаване на здравето.

Какво означава нисък кортизол и опасен ли е за здравето?

Ниските нива на кортизол могат да сигнализират за няколко сериозни здравословни състояния, включително надбъбречна недостатъчност, която може да бъде животозастрашаваща, ако не бъде правилно диагностицирана и лекувана. Разбирането на причините и рисковете, свързани с ниските нива на кортизол, е от съществено значение за предприемането на подходящи мерки.

Първична надбъбречна недостатъчност (болест на Адисон): Това състояние възниква, когато надбъбречните жлези са увредени и не могат да произведат достатъчно кортизол. Причините могат да включват автоимунни заболявания, инфекции (като туберкулоза) и тумори, които засягат надбъбречните жлези. Болестта на Адисон е рядка, но сериозна и може да доведе до адисонова криза, ако нивата на кортизол спаднат прекалено бързо. Симптомите на адисонова криза включват силни болки в корема, повръщане, объркване и припадъци поради изключително ниско кръвно налягане.
Вторична надбъбречна недостатъчност: Това състояние възниква, когато хипофизната жлеза не произвежда достатъчно адренокортикотропен хормон (ACTH), който стимулира надбъбречните жлези да произвеждат кортизол. Причините могат да включват продължителна употреба на кортикостероиди, тумори на хипофизата или мозъчни травми. Вторичната надбъбречна недостатъчност е по-често срещана от първичната и изисква специфични тестове за определяне на причината.
Третична надбъбречна недостатъчност: Тази форма на надбъбречна недостатъчност възниква, когато хипоталамусът не произвежда достатъчно хормон, освобождаващ кортикотропин (CRH), който сигнализира на хипофизата да произвежда ACTH. Третичната надбъбречна недостатъчност може да бъде причинена от внезапно спиране на кортикостероиди или от заболявания, засягащи функцията на хипоталамуса.

Опасен ли е ниският кортизол за здравето? Да, ниските нива на кортизол могат да бъдат опасни, ако не бъдат правилно диагностицирани и лекувани. Надбъбречната недостатъчност, особено ако прогресира в адисонова криза, може да бъде животозастрашаващо състояние поради риска от тежка дехидратация, ниско кръвно налягане и електролитни дисбаланси. Нелекуваният недостиг на кортизол може в дългосрочен план да доведе до сериозни здравословни проблеми като сърдечно-съдови заболявания, хронична умора, чести инфекции и психически разстройства като депресия и тревожност.

Мога ли да направя тест за кортизол у дома?

Да, възможно е да направите тест за кортизол у дома, и тази възможност става все по-популярна поради удобството си. Домашните тестове за кортизол обикновено включват събиране на слюнка, въпреки че някои могат да изискват урина или кръв. Тези тестове са особено полезни за хора, които трябва да наблюдават нивата на кортизол за дълъг период от време или които нямат лесен достъп до лекар.

Видове домашни тестове за кортизол:

Тест за кортизол в слюнката: Това е най-често използваният метод за домашно тестване на кортизол. Той измерва нивата на свободния кортизол в слюнката и е особено полезен за оценка на циркадния ритъм на кортизола, тоест естествените колебания на кортизола през деня. Обикновено се изисква събиране на няколко проби през деня, за да се определи дали нивата на кортизола се увеличават и намаляват правилно.
Тест за кортизол в урината: Този тест измерва нивата на кортизол в урината, обикновено за 24 часа. Той дава по-широка картина на производството на кортизол през деня. Някои домашни тестови комплекти предоставят контейнери за събиране на урина за тази цел.
Тест за кортизол в кръвта (тест с капка кръв): Някои домашни тестови комплекти позволяват събирането на малка проба кръв чрез убождане на пръста. Нивата на кортизол в кръвта след това се анализират в лаборатория. Този метод е по-рядко използван в сравнение с тестовете на слюнка или урина.

Как да направим домашен тест за кортизол?

Извършването на тест за кортизол у дома е относително лесно, но изисква внимателно спазване на инструкциите, за да се гарантират точни резултати. По-долу са описани общите стъпки за всеки вид тест за кортизол у дома.

1. Тест за кортизол в слюнката

Подготовка: Избягвайте ядене, пиене или миене на зъби поне 30 минути преди вземане на пробата от слюнка. Това ще гарантира, че пробата няма да бъде замърсена с остатъци от храна, бактерии или кръв.
Вземане на пробата: Следвайте инструкциите, предоставени с тестовия комплект. Ще получите малки контейнери, в които трябва да събирате слюнка в определени часове през деня (например сутрин, обед, вечер и през нощта). Тъй като нивата на кортизола се променят през деня, важно е пробите да се вземат в посочените часове.
Съхранение и изпращане: След събиране на пробите от слюнка, те трябва да се съхраняват според инструкциите (някои комплекти може да изискват охлаждане). След това пробите се изпращат в лабораторията с помощта на предплатен етикет за доставка, който е включен в комплекта.
Резултати: Лабораторията анализира пробите и резултатите обикновено са налични в рамките на няколко дни, които ще бъдат изпратени по електронна поща или чрез сигурен онлайн портал.

2. Тест за кортизол в урината

Подготовка: Вашият лекар или домашният тестов комплект ще ви предостави конкретни инструкции за събиране на 24-часова проба от урина.
Вземане на пробата: Уринирайте в контейнер в продължение на 24 часа. Важно е да съберете цялото количество урина, произведено през този период. Това ще осигури пълна картина на нивата на кортизол през деня.
Съхранение и изпращане: Следвайте инструкциите за съхранение (обикновено се изисква охлаждане). След 24 часа можете да изпратите пробата в лабораторията за анализ.
Резултати: Резултатите обикновено са налични в рамките на няколко дни или седмица.

3. Тест за кортизол в кръвта (тест с капка кръв)

Подготовка: Тестът с капка кръв изисква малка проба кръв, взета чрез убождане на пръста. Уверете се, че ръцете ви са чисти преди вземането на пробата.
Вземане на пробата: Използвайте ланцета, предоставен в комплекта, за да убодете пръста си и оставете няколко капки кръв да паднат върху картата за събиране на пробата. Следвайте инструкциите внимателно, защото неправилното вземане на проба може да доведе до неточни резултати.
Съхранение и изпращане: След като пробата бъде събрана, оставете я да изсъхне, преди да я опаковате в предоставените материали. След това изпратете пробата в лабораторията за анализ.
Резултати: Резултатите от кръвния тест обикновено отнемат повече време в сравнение с тестовете на слюнка или урина, но трябва да са налични в рамките на 7–10 дни.

Кръвен тест за кортизол и ACTH

В клинични условия тестването на кортизола най-често се извършва чрез кръвен тест. Кръвните тестове предоставят точна и актуална информация за нивата на кортизола и често се извършват заедно с теста за адренокортикотропен хормон (ACTH), за да се оцени функцията на надбъбречните жлези и хипофизата.

Тест за свободен кортизол в кръвта

Цел: Тестът за свободен кортизол измерва количеството на несвързания и активен кортизол в кръвта. Този тест се различава от теста за общ кортизол, който измерва както свързания, така и свободния кортизол. Свободният кортизол е биологично активната форма на хормона и е отговорен за регулирането на много функции в тялото.
Процедура: Медицински специалист ще вземе проба от кръв от вена в ръката ви. Пробата след това ще бъде анализирана в лаборатория. Тестът обикновено се извършва сутрин, когато нивата на кортизол са най-високи.
Интерпретация на резултатите: Нормалните нива на кортизол варират в зависимост от времето на деня. Повишените нива могат да показват състояния като синдром на Кушинг, докато ниските нива могат да показват надбъбречна недостатъчност или болестта на Адисон.

Тест за ACTH

Цел: Тестът за ACTH измерва нивото на адренокортикотропен хормон в кръвта. ACTH се произвежда от хипофизата и стимулира надбъбречните жлези да произвеждат кортизол. Тестването на нивата на ACTH заедно с нивата на кортизол помага да се определи дали проблемът е в надбъбречните жлези (първична надбъбречна недостатъчност) или в хипофизата (вторична надбъбречна недостатъчност).
Процедура: Подобно на теста за кортизол, тестът за ACTH включва вземане на кръвна проба от вена. Кръвта се анализира, за да се измерят нивата на ACTH, и резултатите обикновено са налични в рамките на няколко дни.
Интерпретация на резултатите: Повишените нива на ACTH заедно с ниски нива на кортизол показват първична надбъбречна недостатъчност (болест на Адисон). Ниските или нормални нива на ACTH заедно с ниски нива на кортизол показват вторична или третична надбъбречна недостатъчност.

Лечение на нисък кортизол

Лечението на ниски нива на кортизол зависи от причината за хормоналния дефицит. Основният подход е заместителната терапия с кортизол, но могат да бъдат необходими и допълнителни лечения за справяне с основната причина за надбъбречната недостатъчност.

Заместителна терапия с кортизол

Хидрокортизон: Това е най-често предписваното лекарство за заместителна терапия с кортизол. Това е синтетична форма на кортизол, която се приема перорално под формата на таблетки, обикновено на разделени дози през деня, за да имитира естествения ритъм на кортизола.
Преднизон или дексаметазон: Тези синтетични кортикостероиди са алтернативи на хидрокортизона. Те имат по-дълго действие и могат да бъдат предписани в по-ниски дози.
Флудрокортизон: При първична надбъбречна недостатъчност, където има и недостиг на алдостерон (друг хормон, произвеждан от надбъбречните жлези), може да бъде предписан флудрокортизон, който помага за регулиране на баланса на натрия и калия.
Коригиране на дозата при стрес: Хората с надбъбречна недостатъчност може да се наложи да увеличат дозите на кортизола по време на физически или емоционален стрес, болест или операция. Това се нарича "стресова доза" и е от съществено значение за предотвратяване на надбъбречна криза.

Лечение на основната причина

Автоимунни заболявания: Ако надбъбречната недостатъчност се дължи на автоимунно заболяване като болестта на Адисон, могат да бъдат използвани имуносупресивни терапии за намаляване на възпалението и активността на имунната система.
Дисфункция на хипофизата или хипоталамуса: Ако вторичната или третичната надбъбречна недостатъчност е причинена от тумор на хипофизата, може да се наложи операция, лъчетерапия или лечение с медикаменти за намаляване на тумора.
Лекарствено управление: В случаите, когато продължителната употреба на кортикостероиди е намалила функцията на надбъбречните жлези, постепенното намаляване на дозата под лекарски контрол може да позволи на надбъбречните жлези да възстановят нормалната си функция.

Управление на надбъбречна криза

Надбъбречната криза е медицинско спешно състояние, което възниква, когато нивата на кортизол спаднат опасно ниско. Тя може да бъде предизвикана от стрес, инфекция или физическа травма и изисква незабавно лечение с интравенозен (IV) хидрокортизон, течности и електролити. Симптомите включват силни болки, повръщане, диария, ниско кръвно налягане и загуба на съзнание.

Кортизолът е жизненоважен хормон, който играе централна роля в реакцията на тялото към стреса, метаболизма и поддържането на общото здраве. Тестовете за кортизол са от съществено значение, когато има съмнения за надбъбречна недостатъчност, която може да бъде опасна, ако не се лекува правилно.