Имунната система е комплексна мрежа от органи, клетки и молекули, чиято основна функция е да защитава организма от инфекции, болести и други външни атаки. Тя използва различни механизми, за да разпознае и унищожава патогени (микроорганизми, като бактерии, вируси и паразити), както и да контролира и унищожава аберантни клетки в организма, като ракови клетки.
Имунната система се състои от няколко основни компонента:
- Бариерни механизми: Кожата и слизестите обвивки на тялото служат като физични бариери, които предотвратяват патогените да влязат в организма.
- Вътрешни бариери: Киселинността на стомашния сок и други секрети в тялото могат да убият или инактивират много патогени.
- Неспецифичен (вроден) имунитет: Този вид имунитет представлява първичната реакция на организма към инфекции и включва фагоцити и природни убийци, които атакуват и унищожават патогени.
- Специфичен (придобит) имунитет: Този вид имунитет включва антитела и клетки, които се специализират в разпознаването на конкретни патогени. След като организмът се срещне с даден патоген, той образува антитела и "паметни" клетки, които могат бързо да разпознаят и унищожат патогените при следващ контакт.
- Цитокини: Това са молекули, които регулират имунната система и подпомагат комуникацията между различните клетки на имунната система.
Имунната система е ключов играч в поддържането на здравето и баланса в организма. Ако имунната система е недостатъчно активна, това може да доведе до инфекции и болести. От друга страна, прекомерният или неправилен отговор на имунната система може да доведе до автоимунни заболявания, като ревматоиден артрит и лупус, където имунната система атакува здрави тъкани в организма.